Храмове и църкви в София

Храм-паметник „Св. Ал. Невски“

Храм-паметника е изграден в периода 1882-1912 г. в чест на Освобожението на България от турско робство. Финансиран е изцяло с народни дарения. Наименуван е на руския светец Александър Невски, покровител на руския император Александър II като израз на благодарност към Царя-Освободител.

През 1953 г. сградата става катедрален храм на Българската патриаршия, а през 1955 г. е обявен за национален паметник на културата. Архитектрата му представлява петкорабна кръстокуполна базилика във византийски стил. Има 12 камбани, всичките изляти и донесени от Москва.

Виж на картата!

Базиликата  „Света София“

Църквата е построена вероятно в началото на VI век сред некропола на антична Сердика. Историята на храма е тясно преплетена с историята на самия град, който носи нейното име, означаващо „Премъдрост Божия“. Храмът е най-древната светиня на града, построен на най-високата, по онова време, част от него.

През османско време църквата е превърната в джамия. Три пъти е повреждана от заметресения, но османците я възстановяват.

Църквата няма камбанария. Камбаната и е окачена на вековно дърво пред входа. По този начин е посрещнала тържествено освободителните войски на ген. Гурко, така остава и до днес.

На южната и фасада се намира главния официален мемориал на Република България – Паметникът на незнайния войн „Вечният огън“, а под базиликата е изграден археологически музей.

Виж на картата!

Синагога, джамия и католическа църква в центъра на София

Синагогата е построена през 1909 г. по модела на синагогата във Виена /по-късно разрушена от нацистите/. Тя е най-голямата на Балканския полуостров и трета в Европа. Притежава най-големият полилей в страната, с тегло 2 тона. От 1992 г. приютява Еврейския исторически музей.

Виж на картата!

Джамията Баня Баши е построена през 16 в. с финансовата подкрепа на молла Ефенди в чест на починалата му съпруга. Дело е на прочутия османски архитект Мимар Синан. Иззидана е от дялан камък и тухли. По време на Байрам събира близо 1000 души.

Виж на картата!

Католическата катедрала „Св. Йосиф“ е възобновена през 2006г., тъй като първоначалния храм е разрушен при бомбандировките през 1944г. Папа Йоан Павел II на 25 май 2002 поставя началото на строежа, за който с годините са събирани средства от дарения.

Виж на картата!

Ротондата „Св. Георги“

Ротондата, която днес се намира в двора на Президенството, била построена по времето на император Константин Велики. Тя представлява цилиндрична куполна сграда върху квадратна основа. Първоначално се използвала за обществени нужди, но след приемането на християнството за равноправна религия през 313 г. се првръща в баптистерия – място за масови покръствания, а след това в църква. По време на османската власт става джамия.

Днес Ротондата е действащ храм с богослужения. В нея са запазени 5 слоя стенописи от различни епохи.

Църква „Св. Петка Самарджийска“

Настоящия храм, намиращ се в центъра на София, е издигнат върху стара римска крипта (гробница) от IV в. Името си носи от Св. Петка Иконийска, покровителка на самарджийте /майстори на седла и самари/, чийто квартал се намирал в района през Средновековието, където са се черкували и поддържали храма.

Църквата представлява малка еднокорабна постройка частично вкопана в земята. Най-старите запазени стенописи са от XIV в., като по-новите са от св. Пимен Зографски. Стените на църквата са дебели 1 м. и са изградени от камъни и тухли.

Съществува хипотеза, че тук е погребан Васил Левски.

Виж на картата!

Църква „Света Неделя“

Църквата „Св. Неделя“ е катедрала на Софийската митрополия. Наричали са я още „Св. Крал“, тъй като в края на XIX в. – нач. на XX в. там се пазели мощите на сръбския крал Стефан Урош II. Първоначалният храм бил построен през X в., като върху каменната основа е имал дървена конструкция. През 1856 г. започва строежа на нова трикорабна църква. Княз Ал. Дондуков Корсаков подарява на храма комплект от 8 камбани с различна големина, за които е трябвало да се съгради нова камбанария.

Църквата се прочува след атентата на 16 април 1925 г. по време на опелото на ген. Константин Георгиев, когато е разрушена. Убити са 193 души, ранените са около 500. Смята се, че това е най-тежкия терористичен акт в историята на България, а по онова време и в света.

Новият храм е тържествено осветен на 7 април 1933 г.

Виж на картата!

Руската църква „Св. Николай Чудотворец“

Градежът на църквата започва през 19 в., но е осветен чак през 1914 г. в навечерието на Първата световна война. Построен е върху парцел на Руското посолство по проект на Михаил Преображенски специално за руските имигранти в столицата. Петте купола на църквата са позлатени. След 1947 г. храмът е предаден в диоцеза на Московската патриаршия, който го управлява и до днес.

Църквата е изградена в духа на руската църковна архитектура от 19 в. в съчетание с традиционните староруски мозайки и дърворезби, като носи и белезите на по-модерната архитектура и живопис.

В криптата на храма е гробът на архиепископ Серафим Соболев, към който хиляди вярващи и невярващи отправят молби за чудодейна помощ.

Виж на картата!

Музеи и галерии

Национален военноисторически музей

НВИМ е държавен музей, който издирва, съхранява, обработва и популяризира културните ценности свързани с националната и европейска военна история. Той развива своята дейност на територията на цялата страна. За своето почти вековно присъствие в културно-историческото пространство в неговите фондове са съхранени и проучени повече от 1 000 000 културни ценности.

Музеят разполага с 40 дка външна и 5 000 кв. м. вътрешна експозиционна площ. В нея са показани 28 000 експоната.

Виж на картата!

Национален археологически институт с музей

НАИМ е част от структурата на БАН създаден през 1948 г. от сливането на Археологическия институт с Археологическия музей.

Археологическия музей е най-старият музей, съществуващ официално от 1892 г. Помещава се в сградата на бившата Буюк джамия построена през ХV в. Официално музеят е открит през 1905 г. лично от цар Фердинанд I. Впоследствие са достроени допълнителни помещения.

Понастоящем музеят има 5 изложбени зали. Притежава най-богатата нумизматична колекция в страната с над 300 000 бр. монети, в него се съхранява една от най-богатите археологически колекции на Балканския полуостров. Обекта е 3-та най-стара запазена до корниз вековна сграда на София след Ротондата „Св. Георги“ и базиликата „Св. София“.

Виж на картата!

Национален етнографски музей

Корените на музея ни водят към 1892 г. когато е създаден Народен музей, съставен от три отдела – старовековен, нумизматичен и етнографски. През 1906г. етнографския отдел става основа на първия етнографски музей в България. След 1947 г. към БАН е създаден Институт по Народоука, който 2 години по-късно се обединява с Народния етнографски музай. През 1969 г. музеят получава статут на национален, какъвто е и до днес. Той съхранява десетки хиляди обекти, цялостно представящи българската традиционна култура.

От 1 юли 2010 г. Института за фолклор  се обединява с етнографския институт с музей. Разполага с богати библиотеки и архиви.

Виж на картата!