Храмове и църкви в София
Храм-паметник „Св. Ал. Невски“
Храм-паметника е изграден в периода 1882-1912 г. в чест на Освобожението на България от турско робство. Финансиран е изцяло с народни дарения. Наименуван е на руския светец Александър Невски, покровител на руския император Александър II като израз на благодарност към Царя-Освободител.
През 1953 г. сградата става катедрален храм на Българската патриаршия, а през 1955 г. е обявен за национален паметник на културата. Архитектрата му представлява петкорабна кръстокуполна базилика във византийски стил. Има 12 камбани, всичките изляти и донесени от Москва.
Базиликата „Света София“
Църквата е построена вероятно в началото на VI век сред некропола на антична Сердика. Историята на храма е тясно преплетена с историята на самия град, който носи нейното име, означаващо „Премъдрост Божия“. Храмът е най-древната светиня на града, построен на най-високата, по онова време, част от него.
През османско време църквата е превърната в джамия. Три пъти е повреждана от заметресения, но османците я възстановяват.
Църквата няма камбанария. Камбаната и е окачена на вековно дърво пред входа. По този начин е посрещнала тържествено освободителните войски на ген. Гурко, така остава и до днес.
На южната и фасада се намира главния официален мемориал на Република България – Паметникът на незнайния войн „Вечният огън“, а под базиликата е изграден археологически музей.
Синагога, джамия и католическа църква в центъра на София
Синагогата е построена през 1909 г. по модела на синагогата във Виена /по-късно разрушена от нацистите/. Тя е най-голямата на Балканския полуостров и трета в Европа. Притежава най-големият полилей в страната, с тегло 2 тона. От 1992 г. приютява Еврейския исторически музей.
Джамията Баня Баши е построена през 16 в. с финансовата подкрепа на молла Ефенди в чест на починалата му съпруга. Дело е на прочутия османски архитект Мимар Синан. Иззидана е от дялан камък и тухли. По време на Байрам събира близо 1000 души.
Католическата катедрала „Св. Йосиф“ е възобновена през 2006г., тъй като първоначалния храм е разрушен при бомбандировките през 1944г. Папа Йоан Павел II на 25 май 2002 поставя началото на строежа, за който с годините са събирани средства от дарения.
Ротондата „Св. Георги“
Църква „Св. Петка Самарджийска“
Настоящия храм, намиращ се в центъра на София, е издигнат върху стара римска крипта (гробница) от IV в. Името си носи от Св. Петка Иконийска, покровителка на самарджийте /майстори на седла и самари/, чийто квартал се намирал в района през Средновековието, където са се черкували и поддържали храма.
Църквата представлява малка еднокорабна постройка частично вкопана в земята. Най-старите запазени стенописи са от XIV в., като по-новите са от св. Пимен Зографски. Стените на църквата са дебели 1 м. и са изградени от камъни и тухли.
Съществува хипотеза, че тук е погребан Васил Левски.
Църква „Света Неделя“
Църквата „Св. Неделя“ е катедрала на Софийската митрополия. Наричали са я още „Св. Крал“, тъй като в края на XIX в. – нач. на XX в. там се пазели мощите на сръбския крал Стефан Урош II. Първоначалният храм бил построен през X в., като върху каменната основа е имал дървена конструкция. През 1856 г. започва строежа на нова трикорабна църква. Княз Ал. Дондуков Корсаков подарява на храма комплект от 8 камбани с различна големина, за които е трябвало да се съгради нова камбанария.
Църквата се прочува след атентата на 16 април 1925 г. по време на опелото на ген. Константин Георгиев, когато е разрушена. Убити са 193 души, ранените са около 500. Смята се, че това е най-тежкия терористичен акт в историята на България, а по онова време и в света.
Новият храм е тържествено осветен на 7 април 1933 г.
Руската църква „Св. Николай Чудотворец“
Градежът на църквата започва през 19 в., но е осветен чак през 1914 г. в навечерието на Първата световна война. Построен е върху парцел на Руското посолство по проект на Михаил Преображенски специално за руските имигранти в столицата. Петте купола на църквата са позлатени. След 1947 г. храмът е предаден в диоцеза на Московската патриаршия, който го управлява и до днес.
Църквата е изградена в духа на руската църковна архитектура от 19 в. в съчетание с традиционните староруски мозайки и дърворезби, като носи и белезите на по-модерната архитектура и живопис.
В криптата на храма е гробът на архиепископ Серафим Соболев, към който хиляди вярващи и невярващи отправят молби за чудодейна помощ.
Музеи и галерии
Национален военноисторически музей
НВИМ е държавен музей, който издирва, съхранява, обработва и популяризира културните ценности свързани с националната и европейска военна история. Той развива своята дейност на територията на цялата страна. За своето почти вековно присъствие в културно-историческото пространство в неговите фондове са съхранени и проучени повече от 1 000 000 културни ценности.
Музеят разполага с 40 дка външна и 5 000 кв. м. вътрешна експозиционна площ. В нея са показани 28 000 експоната.
Национален археологически институт с музей
НАИМ е част от структурата на БАН създаден през 1948 г. от сливането на Археологическия институт с Археологическия музей.
Археологическия музей е най-старият музей, съществуващ официално от 1892 г. Помещава се в сградата на бившата Буюк джамия построена през ХV в. Официално музеят е открит през 1905 г. лично от цар Фердинанд I. Впоследствие са достроени допълнителни помещения.
Понастоящем музеят има 5 изложбени зали. Притежава най-богатата нумизматична колекция в страната с над 300 000 бр. монети, в него се съхранява една от най-богатите археологически колекции на Балканския полуостров. Обекта е 3-та най-стара запазена до корниз вековна сграда на София след Ротондата „Св. Георги“ и базиликата „Св. София“.
Национален етнографски музей
Корените на музея ни водят към 1892 г. когато е създаден Народен музей, съставен от три отдела – старовековен, нумизматичен и етнографски. През 1906г. етнографския отдел става основа на първия етнографски музей в България. След 1947 г. към БАН е създаден Институт по Народоука, който 2 години по-късно се обединява с Народния етнографски музай. През 1969 г. музеят получава статут на национален, какъвто е и до днес. Той съхранява десетки хиляди обекти, цялостно представящи българската традиционна култура.
От 1 юли 2010 г. Института за фолклор се обединява с етнографския институт с музей. Разполага с богати библиотеки и архиви.
Национален музей „Земята и хората“
НМЗХ е разположен в уникална по своята архитектура сграда в центъра на София, построена в края на XIX в. като част от комплекса „Софийски Арсенал“. Три сгради от него са съхранени и до днес. В другите две се помещават Музеят за съвременно изкуство и Мемориалът „Гарнизонно стрелбище“.
През 1927 г. фабриката е преместена в Казанлък, а комплекса е предоставен на Школата за запасни офицери. След 9.09.1944г. тук е поместена Държавната печатница, където остава до 1975г.
От 01.01.1986г. се създава Националният музей „Земята и хората“ със задача да издирва, събира, съхранява и излага минерали и производни на тях материали. Сградата е реставрирана, обявена за паметник на културата и адаптирана за нуждите на НМЗХ. Фреските в нея са дело на художника Теофан Сокеров. След продължилата 18 месеца реконструкция, музеят е открит за посещения на 19.06.1987г.
Национална художествена галерия
НХГ е създадена през 1948 г. и е най-големият художествен музей в страната с над 41 000 произведения на изкуството. Притежава и най-богатата колекция от християнско изкуство по нашите земи (IV-XIX в.), едни от най-добрите постижения на българските майстори от Възраждането до днес, образци на европейското изкуство (XV-XX в.) и уникални творби от Азия, Африка и Америка.
Галерията обединява Квадрат 500 (пл. „Св. Ал. Невски“, ул. „19 февруари“ 1) с представителна експозиция, Двореца (пл. „Княз Александър I“, 1) със зали за временни изложби, Музея за християнско изкуство в криптата на храм-паметника „СВ. Ал. Невски“, Музея на социалистическото изкуство (ул. „Лъчезар Станчев“ 7), Софийски Арсенал – Музеи за съвременно изкуство (бул. „Черни връх“ 2) и къщите музеи на Вера Недкова, Никола Танев и Иван Лазаров.
Музей за история на София
През 1928 г. по предложение на кмета на София, ген. Владимир Вазов, се взема решение да се основе градски музей. На 1.12.1941 г. в сградата на пл. Бански 3 се открива първата постоянна експозиция на музея. Бомбардировките през Втората световна война обаче я разрушават.
През 1952 г. музеят, библиотеката, архивът и градската художествена галерия се отделят като самостоятелни институции. Дълго време музеят няма експозиционна площ, а фонда му нараства. Този проблем се решава през 1998 г. с решение на СОС, като се адаптира сградата на Централната общинска минерална баня за музей на София.
Постоянната експозиция на музея отваря врати през 2015 г. Тя е представена в 8 зали с обща площ 2300 кв. м., включваща експонати от повече от 8 000 г. – от времето на неолита до 40-те год. на XX в.
Музей по палеонтология и исторична геология
Музеят се намира в подкуполното пространство на северното крило на Софийския университет. Учреден е през 1965 г. Началото му е поставено с оформянето на катедрената учебна сбирка по палеонтология от проф. Г. Златарски. От нейния фонд са хилядите фосили, закупени от чужбина за нуждите на университетското обучение. В музея се съхраняват и геоложки карти, като тази колекция е единствената подобна в България. Тя съдържа всички геоложки карти на българската територия, отпечатани у нас и в чужбина.
Централното място в музея обаче е отредено на гордостта на палеонтолозите – реставрирания скелет на род Дейнотериум, дълъг 7 м и висок 4,2 м изграден от автентично запазени кости (повече от 90%). Скелетът е намерен през 1965 г. в плиоценските пясъци край с. Езерово, Пловдивско. Индивида е на средна възраст – 40-45 г. Загинал е преди около 10 млн. години. Скелетът е реставриран 7 г. от ст. н.с. д-р Иван Николов и притежава Златен медал от панаира във Виена.
Музейко
Музейко е създаден и изграден по инициатива на Фондация „Америка за България“, като идеята е всичко в този музей да допринася за интереса на децата към науката, инженерството, екологията, комуникацията и изкуството. Цялото съдържание на Музейко е създадено от водещи учени педагози и дизайнери и е съобразено със съвременните тенденции в образованието. Разработките се базират на теориите за учене чрез игра и приложни дейности, множествена интелигентност, сугестопедия и други техники за ускорено учене и разгръщане на потенциала.
Музейко ще Ви пренесе в различни епохи и ще Ви предизвика да влезете в ролята на учен – археолог, геолог, архитект или астронавт. Музеят спечели наградата „Образователна сграда на годината“ за 2015 г.
Други
Софийска зоологическа градина
В края на 1887 г. с указ на княз Фердинанд се отрежда терен за зоологическа градина в Царската ботаническа градина. Две години по-късно тя приема първите си животни. Поради големия интерес от гражданите, ръководството решава да я отвори за посетители. Първият надзирател Ернст Хублайн бил скулптор и грижливо препарирал умрелите животни. Така се поставило началото на сегашния Природонаучен музей. През 1896 г. е назначен първият директор – Бернхард Курциус, който бил главен ловец на Двореца и останал на този пост 40 г. По това време в зоопарка живеят 1384 животни от 266 вида.
В нач. на XX в. се създава терариум, пристигат първата двойка индийски слонове. Цели 16 г. те живеят в обора на Враня, където мъжкият бил впряган за оран на Царската градина. Заради тях емблемата на градината е слон с корона. През 1929 г. е завършен слонарника и те са преместени там. През 1924 г. са построени 2 големи басейна за водоплаващите птици.
По време на бомбардировките над София в зоологическата градина падат 6 бомби и нанасят големи опустошения.
През 1984 г. градината е преместена на сегашното си място в Горни Лозенец. Колекцията от животни е впечатляваща. Величествените брадати лешояди имат вече цели 13 поколения.