Храмове и църкви в София

Храм-паметник „Св. Ал. Невски“

Храм-паметника е изграден в периода 1882-1912 г. в чест на Освобожението на България от турско робство. Финансиран е изцяло с народни дарения. Наименуван е на руския светец Александър Невски, покровител на руския император Александър II като израз на благодарност към Царя-Освободител.

През 1953 г. сградата става катедрален храм на Българската патриаршия, а през 1955 г. е обявен за национален паметник на културата. Архитектрата му представлява петкорабна кръстокуполна базилика във византийски стил. Има 12 камбани, всичките изляти и донесени от Москва.

Виж на картата!

Базиликата  „Света София“

Църквата е построена вероятно в началото на VI век сред некропола на антична Сердика. Историята на храма е тясно преплетена с историята на самия град, който носи нейното име, означаващо „Премъдрост Божия“. Храмът е най-древната светиня на града, построен на най-високата, по онова време, част от него.

През османско време църквата е превърната в джамия. Три пъти е повреждана от заметресения, но османците я възстановяват.

Църквата няма камбанария. Камбаната и е окачена на вековно дърво пред входа. По този начин е посрещнала тържествено освободителните войски на ген. Гурко, така остава и до днес.

На южната и фасада се намира главния официален мемориал на Република България – Паметникът на незнайния войн „Вечният огън“, а под базиликата е изграден археологически музей.

Виж на картата!

Синагога, джамия и католическа църква в центъра на София

Синагогата е построена през 1909 г. по модела на синагогата във Виена /по-късно разрушена от нацистите/. Тя е най-голямата на Балканския полуостров и трета в Европа. Притежава най-големият полилей в страната, с тегло 2 тона. От 1992 г. приютява Еврейския исторически музей.

Виж на картата!

Джамията Баня Баши е построена през 16 в. с финансовата подкрепа на молла Ефенди в чест на починалата му съпруга. Дело е на прочутия османски архитект Мимар Синан. Иззидана е от дялан камък и тухли. По време на Байрам събира близо 1000 души.

Виж на картата!

Католическата катедрала „Св. Йосиф“ е възобновена през 2006г., тъй като първоначалния храм е разрушен при бомбандировките през 1944г. Папа Йоан Павел II на 25 май 2002 поставя началото на строежа, за който с годините са събирани средства от дарения.

Виж на картата!

Ротондата „Св. Георги“

Ротондата, която днес се намира в двора на Президенството, била построена по времето на император Константин Велики. Тя представлява цилиндрична куполна сграда върху квадратна основа. Първоначално се използвала за обществени нужди, но след приемането на християнството за равноправна религия през 313 г. се првръща в баптистерия – място за масови покръствания, а след това в църква. По време на османската власт става джамия.

Днес Ротондата е действащ храм с богослужения. В нея са запазени 5 слоя стенописи от различни епохи.

Църква „Св. Петка Самарджийска“

Настоящия храм, намиращ се в центъра на София, е издигнат върху стара римска крипта (гробница) от IV в. Името си носи от Св. Петка Иконийска, покровителка на самарджийте /майстори на седла и самари/, чийто квартал се намирал в района през Средновековието, където са се черкували и поддържали храма.

Църквата представлява малка еднокорабна постройка частично вкопана в земята. Най-старите запазени стенописи са от XIV в., като по-новите са от св. Пимен Зографски. Стените на църквата са дебели 1 м. и са изградени от камъни и тухли.

Съществува хипотеза, че тук е погребан Васил Левски.

Виж на картата!

Църква „Света Неделя“

Църквата „Св. Неделя“ е катедрала на Софийската митрополия. Наричали са я още „Св. Крал“, тъй като в края на XIX в. – нач. на XX в. там се пазели мощите на сръбския крал Стефан Урош II. Първоначалният храм бил построен през X в., като върху каменната основа е имал дървена конструкция. През 1856 г. започва строежа на нова трикорабна църква. Княз Ал. Дондуков Корсаков подарява на храма комплект от 8 камбани с различна големина, за които е трябвало да се съгради нова камбанария.

Църквата се прочува след атентата на 16 април 1925 г. по време на опелото на ген. Константин Георгиев, когато е разрушена. Убити са 193 души, ранените са около 500. Смята се, че това е най-тежкия терористичен акт в историята на България, а по онова време и в света.

Новият храм е тържествено осветен на 7 април 1933 г.

Виж на картата!

Руската църква „Св. Николай Чудотворец“

Градежът на църквата започва през 19 в., но е осветен чак през 1914 г. в навечерието на Първата световна война. Построен е върху парцел на Руското посолство по проект на Михаил Преображенски специално за руските имигранти в столицата. Петте купола на църквата са позлатени. След 1947 г. храмът е предаден в диоцеза на Московската патриаршия, който го управлява и до днес.

Църквата е изградена в духа на руската църковна архитектура от 19 в. в съчетание с традиционните староруски мозайки и дърворезби, като носи и белезите на по-модерната архитектура и живопис.

В криптата на храма е гробът на архиепископ Серафим Соболев, към който хиляди вярващи и невярващи отправят молби за чудодейна помощ.

Виж на картата!

Музеи и галерии

Национален военноисторически музей

НВИМ е държавен музей, който издирва, съхранява, обработва и популяризира културните ценности свързани с националната и европейска военна история. Той развива своята дейност на територията на цялата страна. За своето почти вековно присъствие в културно-историческото пространство в неговите фондове са съхранени и проучени повече от 1 000 000 културни ценности.

Музеят разполага с 40 дка външна и 5 000 кв. м. вътрешна експозиционна площ. В нея са показани 28 000 експоната.

Виж на картата!

Национален археологически институт с музей

НАИМ е част от структурата на БАН създаден през 1948 г. от сливането на Археологическия институт с Археологическия музей.

Археологическия музей е най-старият музей, съществуващ официално от 1892 г. Помещава се в сградата на бившата Буюк джамия построена през ХV в. Официално музеят е открит през 1905 г. лично от цар Фердинанд I. Впоследствие са достроени допълнителни помещения.

Понастоящем музеят има 5 изложбени зали. Притежава най-богатата нумизматична колекция в страната с над 300 000 бр. монети, в него се съхранява една от най-богатите археологически колекции на Балканския полуостров. Обекта е 3-та най-стара запазена до корниз вековна сграда на София след Ротондата „Св. Георги“ и базиликата „Св. София“.

Виж на картата!

Национален етнографски музей

Корените на музея ни водят към 1892 г. когато е създаден Народен музей, съставен от три отдела – старовековен, нумизматичен и етнографски. През 1906г. етнографския отдел става основа на първия етнографски музей в България. След 1947 г. към БАН е създаден Институт по Народоука, който 2 години по-късно се обединява с Народния етнографски музай. През 1969 г. музеят получава статут на национален, какъвто е и до днес. Той съхранява десетки хиляди обекти, цялостно представящи българската традиционна култура.

От 1 юли 2010 г. Института за фолклор  се обединява с етнографския институт с музей. Разполага с богати библиотеки и архиви.

Виж на картата!

Национален музей „Земята и хората“

НМЗХ е разположен в уникална по своята архитектура сграда в центъра на София, построена в края на XIX в. като част от комплекса „Софийски Арсенал“. Три сгради от него са съхранени и до днес. В другите две се помещават Музеят за съвременно изкуство и Мемориалът „Гарнизонно стрелбище“.

През 1927 г. фабриката е преместена в Казанлък, а комплекса е предоставен на Школата за запасни офицери. След 9.09.1944г. тук е поместена Държавната печатница, където остава до 1975г.

От 01.01.1986г. се създава Националният музей „Земята и хората“ със задача да издирва, събира, съхранява и излага минерали и производни на тях материали. Сградата е реставрирана, обявена за паметник на културата и адаптирана за нуждите на НМЗХ. Фреските в нея са дело на художника Теофан Сокеров. След продължилата 18 месеца реконструкция, музеят е открит за посещения на 19.06.1987г.

Виж на картата!

Национална художествена галерия

НХГ е създадена през 1948 г. и е най-големият художествен музей в страната с над 41 000 произведения на изкуството. Притежава и най-богатата колекция от християнско изкуство по нашите земи (IV-XIX в.), едни от най-добрите постижения на българските майстори от Възраждането до днес, образци на европейското изкуство (XV-XX в.) и уникални творби от Азия, Африка и Америка.

Галерията обединява Квадрат 500 (пл. „Св. Ал. Невски“, ул. „19 февруари“ 1) с представителна експозиция, Двореца (пл. „Княз Александър I“, 1) със зали за временни изложби, Музея за християнско изкуство в криптата на храм-паметника „СВ. Ал. Невски“, Музея на социалистическото изкуство (ул. „Лъчезар Станчев“ 7), Софийски Арсенал – Музеи за съвременно  изкуство (бул. „Черни връх“ 2) и къщите музеи на Вера Недкова, Никола Танев и Иван Лазаров.

 

Виж на картата!

Музей за история на София

През 1928 г. по предложение на кмета на София, ген. Владимир Вазов, се взема решение да се основе градски музей. На 1.12.1941 г. в сградата на пл. Бански 3 се открива първата постоянна експозиция на музея. Бомбардировките през Втората световна война обаче я разрушават.

През 1952 г. музеят, библиотеката, архивът и градската художествена галерия се отделят като самостоятелни институции. Дълго време музеят няма експозиционна площ, а фонда му нараства. Този проблем се решава през 1998 г. с решение на СОС, като се адаптира сградата на Централната общинска минерална баня за музей на София.

Постоянната експозиция на музея отваря врати през 2015 г. Тя е представена в 8 зали с обща площ 2300 кв. м., включваща експонати от повече от 8 000 г. – от времето на неолита до 40-те год. на XX в.

Виж на картата!

Музей по палеонтология и исторична геология

Музеят се намира в подкуполното пространство на северното крило на Софийския университет. Учреден е през 1965  г. Началото му е поставено с оформянето на катедрената учебна сбирка по палеонтология от проф. Г. Златарски. От нейния фонд са хилядите фосили, закупени от чужбина за нуждите на университетското обучение. В музея се съхраняват и геоложки карти, като тази колекция е единствената подобна в България. Тя съдържа всички геоложки карти на българската територия, отпечатани у нас и в чужбина.

Централното място в музея обаче е отредено на гордостта на палеонтолозите – реставрирания скелет на род Дейнотериум, дълъг 7 м и висок 4,2 м изграден от автентично запазени кости (повече от 90%). Скелетът е намерен през 1965 г. в плиоценските пясъци край с. Езерово, Пловдивско. Индивида е на средна възраст – 40-45 г. Загинал е преди около 10 млн. години. Скелетът е реставриран  7 г. от ст. н.с. д-р Иван Николов и притежава Златен медал от панаира във Виена.

Виж на картата!

Музейко

Музейко е създаден и изграден по инициатива на Фондация „Америка за България“, като идеята е всичко в този музей да допринася за интереса на децата към науката, инженерството, екологията, комуникацията и изкуството. Цялото съдържание на Музейко е създадено от водещи учени педагози и дизайнери и е съобразено със съвременните тенденции в образованието. Разработките се базират на теориите за учене чрез игра и приложни дейности, множествена интелигентност, сугестопедия и други техники за ускорено учене и разгръщане на потенциала.

Музейко ще Ви пренесе в различни епохи и ще Ви предизвика да влезете в ролята на учен – археолог, геолог, архитект или астронавт. Музеят спечели наградата „Образователна сграда на годината“ за 2015 г.

Виж на картата!

Други

Зоологическа градина

В края на 1887 г. с указ на княз Фердинанд се отрежда терен за зоологическа градина в Царската ботаническа градина. Две години по-късно тя приема първите си животни. Поради големия интерес от гражданите, тя е отворена за посетители. Първият надзирател Ернст Хублайн бил скулптор и грижливо препарирал умрелите животни. Така се поставило началото на сегашния Природонаучен музей. По това време в зоопарка живеят 1384 животни от 266 вида.

В нач. на XX в. се създава терариум, пристигат първата двойка индийски слонове. Цели 16 г. те живеят в обора на Враня, където мъжкият бил впряган за оран на Царската градина. Заради тях емблемата на градината е слон с корона. През 1929 г. е завършен слонарника и те са преместени там. Построени са и 2 големи басейна за водоплаващите птици.

По време на бомбардировките над София в зоологическата градина падат 6 бомби и нанасят големи опустошения.

През 1984 г. градината е преместена на сегашното си място в Горни Лозенец. Колекцията от животни е впечатляваща. Величествените брадати лешояди имат вече цели 13 поколения.

Виж на картата!

Ботаническа градина

Първоначално създадена като обществена с наименованието „Княжевска“, от 1890 г. се организира като ботаническа и е била част от Царските природонаучни музеи и институти, финансирани от царската фамилия. През първата половина на XX в. градината, която съседства между Зоологическата градина и Софийския университет е част от забележителностите на София. Колекциите от скални и алпийски растения, свързани с царските градинари Й. Келерер и В. Шахт са сред най-богатите в света.

От 1947 г. Ботаническата градина минава към БАН, като два пъти е била премествана. Веднъж в кв. Хладилника през 196о-62 и втори път на сегашното и място – в подножието на Витоша през 1965-69 г.

От 1993 г. Ботаническата градина е самостоятелно специализирано звено при БАН с предмет на дейност популяризиране на научните знания и изследвания в областта на биоразнообразието на растенията. От 1998 г. е отворена за посетители.

Виж на картата!

Народен театър Иван Вазов

Народния театър „Иван Вазов“ е основан през 1904 г. с тогавашната Народна драматична трупа „Сълза и смях“. Една година по-рано Народното събрание взема решение и с указ на княз Фердинад I се отчуждава терен на мястото на бившия дъсчен театър „Основа“, където през юни 1904 г. започва строежът на сградата по проект на виенски архитекти. Сградата разполага с 848 места, а живописното оформление на тавана е дело на известния виенски художник Рудолф Фукс. Театъра отваря врати на 3.01.1907 г.

През 1923 г. пожар унищожава театъра, но бива възстановен. От Германия е доставена специална механизация „Ман“ и „Круп“, каквато имали само най-добрите европейски сцени. По време на бомбардировките над София част от театъра отново е разрушена, но е възстановена след войната.  Последното преустройство е през 1972-75 г., когато е изградена и Камерна сцена. Цялостното художествено оформление е дело на художниците Дечко Узунов, Георги Чапкънов и Иван Киров.

Виж на картата!

Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“

Решение за учредяването на библиотеката се взема през 1878 г. Председател на библ. комисия е Марин Дринов. През 1900 г. тя получава собствена сграда на ул. Г. С. Раковски 131. През 1939 г. започва строеж на нова сграда на мястото на царския манеж, но 5 г. по-късно и двете сгради са разрушени от бомбардировките над София.

На 16.12.1953 г. е открита тържествено настоящата сграда на библиотеката с наименование „Васил Коларов“. 1963г. е преименувана на „Кирил и Методий“ а след промените е добавено и „Св. Св.“ към името.

Тя е най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата обществена библиотека. Депозитна е за всички публикации в Бълагрия. Библиотечния фонд наброява над 7 млн. единици. През 2006 г. започва дигитализация на книжовното наследство, като всички сканирани документи са предоставени на свободен достъп.

Виж на картата!

НДК

В средата на 70-те г. се решава, че България има нужда от голям културен център. За 3 години той е построен, за да посрещне честването на „1300 г. Бълагрия“. В основната сграда са вложени 10 000 т. стомана, почти колкото в Айфеловата кула и 335 000 куб. м. бетон. Главен архитект е Александър Баров, а инженер – Богдан Атанасов, подпомагани от много други. Построен е върху 18 300 кв. м. площ, висок 51 м., с РЗП 123 300 кв. м. Софиянци работят 1 ден безвъзмездно и събират 30 млн. лв., което е 1/4 от стойността на основната сграда.

До началото на промените Двореца носи името на Людмила Живкова. Логото му е Феникс, дело на Стефан Кънчев. Георги Чапкънов изработва емблемата на фасадата – стилизирано слънце от бронз с диаметър ок. 7 м. Позлатената скулптура в централното фоайе „Възраждане“ е дело на Димитър Бойков, символизираща гостоприемна и възраждаща се София.

Виж на картата!